Филипяни, Chapter 3

1. Впрочем, братя мои, радвайте се в Господа. За мене не е досадно да ви пиша все същото, а за вас е безопасно.    2. Пазете се от злите работници, пазете се от [поборниците] на обрязването;    3. защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме, и се хвалим с Христа Исуса, и не уповаваме на плътта.    4. При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече,    5. [бидейки] обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей,    6. по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен.    7. Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа.    8. А още всичко считам като загуба заради [това] превъзходно нещо- познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам [всичко] за измет, само Христа да придобия,    9. и да се намеря в Него, без да имам [за] своя правда [оная], която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, [то ест], правдата, която е от Бога въз основа на вяра,    10. за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му,    11. дано всякак достигна възкресението на мъртвите.    12. Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса.    13. Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно [правя],- като забравям задното и се простирам към предното,    14. пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.    15. И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие и него.    16. Само нека [[имаме за правило да]] живеем според това, в което сме достигнали [[същото да мъдруваме]]    17. Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имате пример в нас.    18. Защото мнозина, за които много пъти съм ви казал, а сега и с плач ви казвам, се обхождат като врагове на Христовия кръст;    19. чиято сетнина е погибел, чийто бог е коремът, и чието хвалене е в това, което е срамотно, които дават ума си на земните неща.    20. Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа,    21. Който ще преобрази нашето унищожено тяло, [за да стане] съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си.