1. Виното е присмивател, [и] спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2. Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3. Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4. Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси [във време] на жетва, не ще има нищо.
5. Намерението в сърцето на човека е [като] дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6. Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек?
7. Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8. Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9. Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10. Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11. Даже и детето се явява чрез постъпките си- Дали делата му са чисти и прави.
12. Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13. Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, [и] ще се наситиш с хляб.
14. Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15. Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение.
16. Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, [който поръчителствува] за чужди хора.
17. Хляб [спечелен] с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18. Намеренията се утвърждават чрез съвещание, [Затова] с мъдър съвет обяви война.
19. Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20. Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21. На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22. Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави.
23. Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри.
24. Стъпките на човека [се оправят] от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25. Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам [това], И след като се е обрекъл [тогава] да разпитва.
26. Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото [на вършачката].
27. Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28. Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29. Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите [им] коси.
30. Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
|