1. (По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? [Защо стоиш] далеч и не ми помагаш, [Нито внимаваш] на думите на охкането ми?
2. Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3. Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4. На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5. Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6. А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.
7. Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава [и казват]:
8. Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9. Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам [като бях] на майчините си гърди,
10. На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11. Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12. Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13. Отвориха срещу мене устата си, [Като] лъв, който граби и реве.
14. Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15. Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16. Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17. Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18. Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19. Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20. Избави от меч душата ми, Живота ми от силата на кучето.
21. Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!
22. Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23. Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24. Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25. От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26. Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27. Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;
28. Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.
29. Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30. Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на [идното] поколение.
31. Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, [казвайки], че Той е сторил [това].
| 
