Псалми, Chapter 39

1. (По слав. 38). За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.    2. Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.    3. Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. [Тогава] проговорих с езика си, [казвайки]:    4. Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.    5. Ето, направил си дните [като] педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;    6. Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа [съкровища], но не знае кой ще ги прибере.    7. И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.    8. Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.    9. Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори [това].    10. Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.    11. Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието [му], Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е [само] лъх; (Села).    12. Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе [И] пришелец, както всичките мои бащи.    13. Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.