1. (По слав. 76). За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2. В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си [към Него] без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3. Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).
4. Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5. Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6. Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, [като казва]:
7. Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8. Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9. Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).
10. Тогава рекох: Това е слабост за мене Да [мисля, че] десницата на Всевишния се изменява.
11. Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата [извършени] от Тебе в древността,
12. И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13. Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както [истинският] Бог?
14. Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15. Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)
16. Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17. Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18. Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19. През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20. Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
| 
