Откровение, Chapter 12

1. И голямо знамение се яви на небето,- жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от дванадесет звезди.    2. Тя бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.    3. И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони.    4. И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди.    5. И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато [и занесено] при Бога, дори при Неговия престол.    6. И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.    7. И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;    8. обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.    9. И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.    10. И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.    11. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до [толкоз, щото да бягат от] смърт.    12. Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.    13. И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото [дете].    14. И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, [скрита] от лицето на змея.    15. И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.    16. Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си.    17. Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса; и [змеят] застана на морския пясък.