Римляни, Chapter 14

1. Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията [му],    2. Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб [във вярата, яде само] зеленчук.    3. Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.    4. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.    5. Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден [еднакво]. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.    6. Който пази деня, за Господа го пази; [[а който не пази деня, за Господа го не пази]]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.    7. Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.    8. Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.    9. Защото Христос затова умря и оживя- да господствува и над мъртвите и над живите.    10. И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.    11. Защото е писано:- "[Заклевам се] в живота Си, казва Господ че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще славослови Бога".    12. И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.    13. Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това- никой да не полага на брата си спънка или съблазън.    14. Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.    15. Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.    16. Прочее, да се не хули това, което вие [считате] за добро,    17. Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.    18. Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.    19. И тъй, нека търсим това, което [служи] за мир и за взаимно назидание.    20. Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си [причинява] съблазън.    21. Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито [да сториш нещо], чрез което се спъва брат ти, [[или се съблазнява, или изнемощява]].    22. Вярата, която имаш [за тия неща], имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.    23. Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не [яде] от убеждение; а всичко, което не [става] от убеждение, е грях.