Еклесиаст, Chapter 6

1. Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:    2. Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото обаче Бог не дава власт да яде от тях. Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.    3. Ако роди човек сто чада. И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И още той не приема прилично погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;    4. Защото това е дошло в нищожество, и отива в тъмнина; И името му се покрива с тъмнина;    5. При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо, - По-добре е на това, отколкото на оногоз.    6. Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, - Не отиват ли те всички в едно място?    7. Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.    8. Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?    9. По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.    10. Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, (Или: Адам, т.е. Червеникав - направен от червената пръст) Не може да се състезава с по-силния от него.    11. Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза на човека?    12. Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот, Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?