1. Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
2. По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
3. По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4. Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
5. По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
6. Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7. Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
8. По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
9. Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
10. Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
11. Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
12. Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
13. Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14. Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
15. Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
16. Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
17. Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
18. Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
19. Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
20. Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
21. И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
22. Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
23. Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
24. Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
25. Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
26. И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
27. Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
28. (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
29. Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
| 
