Йов, Chapter 10

1. Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.    2. Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.    3. Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?    4. Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?    5. Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,    6. Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,    7. При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?    8. Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?    9. Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?    10. Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?    11. С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;    12. Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.    13. Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;    14. Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,    15. Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,    16. Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.    17. Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.    18. Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;    19. Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.    20. Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко    21. Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -    22. Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.