2. Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3. Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4. Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5. Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6. Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7. Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8. Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9. Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10. Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11. Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12. Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13. Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14. Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15. Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16. Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17. Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18. Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19. Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20. Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21. Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22. Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23. Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24. Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25. А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26. Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27. Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28. В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29. Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30. Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31. Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32. Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33. Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34. Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35. Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
| 
