1. А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
2. дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
3. И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
4. А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
5. Тогава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
6. На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), --
7. и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8. А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".
9. Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
10. защото е писано: -- "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе да Те пазят:
11. и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".
12. А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог".
13. И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
14. А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
15. И той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
16. И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
17. И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: --
18. "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
19. да проглася благоприятната Господна година".
20. И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
21. И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
22. И всички му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Йосифовият син?
23. А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
24. И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
25. А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
26. а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.
27. Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
28. Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
29. и, като станаха, изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
30. Но Той мина посред тях и си отиде.
31. И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден;
32. и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
33. И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
34. Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
35. Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
36. И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37. И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
38. И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
39. И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
40. И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
41. Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
42. И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
43. Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
44. И проповядваше в галилейските синагоги.
| 
