Лука, Chapter 5

1. А еднаж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.    2. И видя две ладии, спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.    3. И като влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.    4. И като престана да говори, рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.    5. А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.    6. И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.    7. И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.    8. А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.    9. Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,    10. също и Яков и Иоан, синове на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.    11. И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.    12. И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.    13. А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам: бъди очистен! И на часа проказата го остави.    14. И Той му заръча, никому да не каже това: Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, според както е заповядал Моисей.    15. Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.    16. А Той се оттегляше в пустините и се молеше.    17. И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.    18. И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.    19. Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.    20. И Той, като видя вярата им рече: Човече, прощават ти се греховете.    21. Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?    22. Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?    23. Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?    24. Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.    25. И начаса той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.    26. И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.    27. След това Исус като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.    28. Той остави всичко, стана и тръгна след Него.    29. А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.    30. А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?    31. Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.    32. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.    33. И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.    34. Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?    35. Ще дойдат, обаче дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.    36. Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.    37. И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.    38. Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.    39. И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.