Лука, Chapter 6

1. И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.    2. А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?    3. Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,    4. как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?    5. И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.    6. И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.    7. И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.    8. Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.    9. Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?    10. И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.    11. А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.    12. През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.    13. И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:    14. Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,    15. Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.    16. Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.    17. И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;    18. тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.    19. И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.    20. И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.    21. Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.    22. Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;    23. възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.    24. Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.    25. Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.    26. Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.    27. Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,    28. благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.    29. На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.    30. Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.    31. И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.    32. Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.    33. И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.    34. И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.    35. Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.    36. Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.    37. Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;    38. давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.    39. Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?    40. Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.    41. И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?    42. Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.    43. Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.    44. Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.    45. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.    46. И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?    47. Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.    48. Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.    49. А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.