1. А дойдоха Зифците при Саула в Гавая и рекоха: Не крие ли се Давид в хълма Ехела срещу Иесимон?
2. И стана Саул та слезе в Зифската пустиня, и имаше със себе си три тисящи избрани мъже от Израиля, да търси Давида в Зифската пустиня.
3. И разположи стана си Саул на хълма Ехела който е срещу Иесимон, при пътя. А Давид седеше в пустинята, и видя че Саул идеше отдире му в пустинята.
4. За това прати Давид съгледатели та се научи че Саул наистина дойде.
5. И стана Давид та дойде на мястото дето Саул беше разположил стана си; и съгледа Давид мястото дето лежеше Саул и Авенир Нировий син военачалникът му. А Саул лежеше в оплота от колата; и людете бяха разположени около него.
6. Тогаз отговори Давид и рече на Ахимелеха Хетееца и на Ависея сина Саруин, брата на Иоава: Кой ще слезе с мене при Саула в стана? И рече Ависей: Аз ще сляза с тебе.
7. И тъй, дойдоха Давид и Ависей през нощ при людете; и, ето, Саул лежеше заспал в оплота от колата, и копието му забито в земята при главата му; а Авенир и людете лежеха около него.
8. Тогаз рече Ависей Давиду: Бог заключи днес врага ти в ръката ти; и сега да го поразя с копието дори до земята заеднъж, и няма да повторя върх него.
9. А Давид рече на Ависея: Да го не погубиш; защото кой може тури ръка на помазаника Господен и да е неповинен?
10. И рече още Давид: Жив Господ, Господ ще го порази; или денят му ще дойде, и ще умре; или ще влезе в бран и ще се свърши.
11. Да ми не бъде от Господа да туря ръка на помазаника Господен! Но вземи сега, моля, копието което е при главата му, и кърчага с водата, та да си отидем.
12. И тъй, взе Давид копието и кърчага с водата от при главата на Саула та си отидоха; и никойй не видя, и никой не усети, и никой не се събуди; защото всичките спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях.
13. Тогаз мина Давид насреща та застана на върха на гората от далеч: между тях имаше голямо разстояние.
14. И извика Давид към людете и към Авенира Нировия син и говореше: Не отговаряш ли, Авенире? И отговори Авенир та рече: Кой си ти дето викаш към царя?
15. И рече Давид Авениру: Не си ли мъж ти? и кой е подобен тебе между Израиля? а защо не пазиш господаря си царя? понеже влезе един от людете да погуби царя господаря ти.
16. Не е добро това нещо което стори ти: жив Господ, вие сте дойстойни за смърт, понеже не упазихте господаря си, помазаника Господен. И сега, вижте де е копието на царя и кърчагът с водата които бяха при главата му.
17. И позна Саул гласа Давидов, и рече: Твоят глас ли е, чадо мое Давиде? А Давид рече: Моят глас е, господарю мой царю.
18. И рече: Защо господарят ми гони така раба си? Какво съм сторил? или какво зло има в ръката ми?
19. И сега нека чуе, моля, господарят ми царят думите на раба си. Ако Господ те подигна против мене, нека приеме жъртва; но ако са человечески синове, те нека бъдат проклети пред Господа, защото ме изпъдиха днес да нямам съобщение в наследието Господне, и казват ми: Иди, служи на други богове.
20. И сега, нека не падне кръвта ми на земята пред Господа; защото царят Израилев е излязъл да търси една бълха, като кога гони някой еребица в горите.
21. И рече Саул: Съгреших; върни се, чадо мое Давиде; защото няма вече да ти сторя зло, понеже душата ми биде днес многоценна пред твоите очи: ето, безумие сторих, и голяма погрешка направих.
22. И отговори Давид и рече: Ето царското копие; и нека мине един от момците и да го вземе.
23. А Господ да отдаде всекиму според правдата му и според верността му; защото те предаде Господ днес в ръката ми, но аз не рачих да туря ръката си на помазаника Господен.
24. Ето прочее, както животът ти биде днес многоценен пред очите ми, така и моят живот нека бъде многоценен пред очите на Господа, и той да ме избави от всичките скърби.
25. Тогаз рече Саул Давиду: Да си благословен, чадо мое Давиде! ти непременно ще извършиш велики дела, и наистина ще се преукрепиш. И Давид си отиде в пътя си; а Саул се върна на мястото си.
| 
