1. И рече Давид в сърдцето си: Най-сетне ще погина един ден от ръката на Саула: няма по-добро за мене освен да се отърва по-скоро във Филистимската земя: тогаз ще се отчае Саул от мене и ще се напусне да ме не търси вече по всичките предели на Израил: така ще се отърва от ръката му.
2. И стана Давид та премина, той и шестте стотин мъже които бяха с него, при Анхуса Маоховия син, царя на Гет.
3. И остана Давид с Анхуса в Гет, той и мъжете му, всеки с домородието си, и Давид с двете си жени, Ахиноам Иезраелянката, и Авигея Кармилчанката Наваловата жена.
4. И известиха Саулу че побегна Давид в Гет; за това не го потърси вече.
5. И рече Давид Анхусу: Ако съм намерил сега благодат пред очите ти, нека ми се даде място в някой от полските градове да седя там; и защо да седи рабът ти с тебе в царския град?
6. И даде му Анхус в този ден Сиклаг; за това Сиклаг остана на Юдините царе и до днес.
7. А числото на дните колкото седя Давид в земята на Филистимците бе една година и четири месеца.
8. А възлазяше Давид и мъжете му та нападаха върх Гесурийците, Гезрейците, и Амаличаните; защото те бяха от старо време жители на земята, от входа на Сур и дори до Египетската земя.
9. И поразяваше Давид земята, и не оставяше жив ни мъж ни жена; и вземаше овци, и говеда, и осли, и камили, и дрехи; и като се връщаше, дохождаше при Анхуса.
10. И говореше Анхус Давиду: Де направихте нападение днес? И отговаряше Давид: Към юг на Юда, и към юг на Иерамеилците, и към юг на Кенейците.
11. И ни мъж нито жена не оставяше Давид жив да донесат в Гет, и думаше: Да не би да възвестят против нас и кажат: Така прави Давид. И такъв беше обичаят му през всичките дни колкото седя във Филистимската земя.
12. И вярваше Анхус Давида, и казваше: Той направи себе си съвсем омразен на людете си Израиля; заради това ще ми бъде раб винаги.
| 
