1. А първосвещеникът рече: Така ли е това?
2. А той рече: Мъже, братие, и отци, слушайте: Бог на славата яви се отцу нашему Аврааму, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,
3. и рече му: "Излез от земята си и от сродството си, и дойди в земята която ще ти покажа."
4. Тогаз излезе от Халдейската земя и засели се в Харан. И от там, след умирането на баща му, пресели го в тази земя в която вие сега живеете.
5. И не му даде наследие в нея нито една стъпка от нога, а обеща му се да я даде в стяжение нему и на неговото потомство след него, когато още той нямаше чадо.
6. И рече му Бог така, че неговите потомци ще бъдат преселници в чужда земя, и ще ги направят като робе, и ще ги притесняват четиристотин години.
7. Но аз, рече Бог, ще съдя този народ на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще ми послужат на това място.
8. И даде му завет на обрязването; и така роди Исаака, и обряза го в осмия ден; и Исаак роди Якова, и Яков дванадесетте патриарси.
9. А патриарсите завидяха Иосифу и продадоха го в Египет; Бог обаче беше с него,
10. и избави го от всичките му беди, и даде му благодат и мъдрост пред Фараона царя Египетски, който го постави управител над Египет и над всичкия си дом.
11. И дойде глад над всичката земя Египетска и Ханаанска, и скърб голяма; и отците наши не намерваха прехрана.
12. А Яков, като чу че има жито в Египет, изпрати първий път отците наши;
13. и на втория път познат бе Иосиф на братята си, и известен стана Иосифовът род Фараону.
14. И проводи Иосиф та призова баща си Якова и всичкото си сродство, седемдесет и пет души.
15. И слезе Яков в Египет, и умря там той и отците наши;
16. и пренесоха ги в Сихем, и положиха ги в гроба който купи Авраам със цена на сребро от синовете на Емора Сихемова.
17. И като наближаваше времето на обещанието което Бог с клетва се обеща Аврааму, нарасна народът и умножи се в Египет
18. докле настана друг цар който не знаеше Иосифа.
19. Той с коварно мъдруване върх нашия народ притесни отците ни до толко щото да хвърлят децата си за да не остават живи.
20. В това време се роди Моисей, и прекрасен беше пред Бога; и храниха го три месеца в бащиният му дом.
21. А когато го хвърлиха, взе го Фараоновата дъщеря и отхрани го да бъде неин син.
22. И научен биде Моисей на всичката Египетска мъдрост, и силен бе словом и делом.
23. И като навършваше четиридесетата година на възрастта си, дойде му на сърдце да иде да нагледа братята си, синовете Израилеви;
24. И понеже видя някого си от тях обиждан отбрани го, и стори отмъщение за притесняемия като порази Египтянина.
25. И мислеше да се свестят братята му че Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те се не свестиха.
26. И на утрешния ден яви им се когато някои от тях се биеха, и накара ги да се примирят, и рече: человеци, вие сте братя: защо се един друг обиждате?
27. А този който онеправдаваше ближният си отпъди го, и рече: Кой те постави началник и съдник над нас?
28. Да ли искаш да убиеш и мене както уби вчера Египтянина?
29. Тогаз Моисей побягна за тази дума, и стана преселник в Мадиамската земя, дето доби двама синове.
30. И като се изпълниха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската гора, в сред огнен пламик на една къпина.
31. А Моисей като видя почуди се за видението; и когато приближаваше за да пригледа, дойде му глас от Господа:
32. "Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов." И Моисей разтреперан от страх не смееше да гледа.
33. И рече му Господ: "Изуй обущата от нозете си; защото мястото на което стоиш света земя е.
34. Видях, видях страданието на моите люде в Египет, и чух въздишанието им, и слязох да ги избавя; и сега ела, ще те проводя в Египет. "
35. Тогоз Моисея когото не приеха, и му рекоха: Кой те постави началник и съдник? него Бог чрез ръката на ангела който му се яви в къпината проводи за началник и избавител.
36. Той ги изведе, като направи чудеса и знамения в земята Египетска, и в червено море, и в пустинята четиридесет години.
37. Този е Моисей който рече на синовете Израилеви: "Господ Бог ваш от братята ваши ще въздигне вам пророк като мене: него да слушате: "
38. този е който е бил на събранието в пустинята наедно с ангела що му говореше на Синайската гора, още и с отците наши, който и прие животворни словеса да ги даде нам;
39. комуто не рачиха да бъдат послушни нашите отци, но го отпъдиха, и със сърцата си повърнаха се в Египет
40. когато рекоха на Аарона: "Направи ни богове които да вървят пред нас; защото този Моисей който ни изведе из земята Египетска, не знаем що стана."
41. И през онези дни направиха теле, и принесоха жертва идолу, и веселяха се в направите на ръцете си.
42. За това се отвърна Бог и предаде ги да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: "Доме Израилев, четиридесет години в пустинята заклания и жертви ли ми принесохте?
43. Вие задигнахте шатъра Молохов и звездата на бога си Ремфана, изображенията които си направихте да им се кланяте: и аз по-далеч от Вавилон ще ви преселя."
44. Скинията на свидетелството беше с отците наши в пустинята, както заповяда онзи който говореше на Моисея да го направи по образа който бе видял;
45. която нашите отци като приеха внесоха я с Исуса Навина във владенията на езичниците, които изгони Бог из пред лицето на нашите отци до дните на Давида;
46. който намери благодат пред Бога, и попроси да намери жилище за Бога Яковова.
47. А Соломон му съгради дом.
48. Но Вишний не живее в храмове с ръка направени, както казва пророкът:
49. "Небето е престол мой, а земята е подножие на нозете ми. Кой храм ще съградите за мене? казва Господ; или кое място за моя почивка?
50. Всичко това не направи ли го моята ръка? "
51. Твърдоглави и с необрязани сърдца и уши! вие всякога се противите Духу Светому; както бащите ви така и вие.
52. Кого от пророците не изгониха отците ви? а още и убиха ония които предизвестиха за идването на тогози Праведника на когото вие сега станахте предатели и убийци -
53. вие които приехте закона чрез служението ангелско, и не го удържахте.
54. А те като чуеха това, късаха им се сърцата от яд, и скърцаха със зъби на него.
55. А Стефан, изпълнен с Дух Свет, погледна на небето и видя славата Божия, и Исуса че стоеше отдясно на Бога;
56. и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Сина человеческаго че стои отдясно на Бога.
57. Но те като извикаха с глас голям затулиха си ушите и единодушно се впуснаха върх него.
58. И като го изведоха вън из града, хвърлиха върх него камене. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на някой момък на име Савел.
59. И хвърляха камене върх Стефана, който се молеше и казваше: Господи Исусе, приими духа ми.
60. И като коленичи извика с глас голям: Господи, не им считай този грях. И това като рече заспа.
| 
