1. А Савел съизволяваше на убиването му. И по това време стана голямо гонение против църквата в Ерусалим; и всички се разидоха по Юдейските и Самарийските места освен апостолите.
2. А някои благоговейни человеци погребоха Стефана, и направиха над него голям плач и ридание.
3. А Савел правеше голяма повреда на църквата, понеже влязваше във всяка къща и влачеше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.
4. А тези които бяха се разишли обхождаха и благовествуваха словото.
5. И Филип слезе в един Самарийски град и проповядваше им Христа.
6. И внимаваше народът единодушно на това което им говореше Филип, като чуеха всички и виждаха знаменията които правеше.
7. Защото нечистите духове с голям глас извикваха и излязваха от мнозина които ги имаха; и мнозина разслабени и хроми изцелени бидоха.
8. И стана радост голяма в онзи град.
9. А в града от по-напред имаше някой си человек на име Симон който правеше магии, и омайваше народа Самарийски като казваше себе си че е велик някой си;
10. на когото всички от малък до голям даваха внимание и казваха: Този е великата сила Божия.
11. И внимаваха на него, по това че доста време беше ги омайвал с магиите си.
12. Но когато повярваха във Филипа, който благовествуваше за царството Божие и за името Исус Христово, кръщаваха се мъже и жени.
13. И сам си Симон повярва, и покръстен намерваше се всякога при Филипа, и, като гледаше че стават знамения и чудеса големи, удивяваше се.
14. А като чуха апостолите които бяха в Ерусалим че Самария прие словото Божие, проводиха им Петра и Иоана,
15. които като слязоха помолиха се за тях за да приемат Духа Светаго.
16. (защото не бе слязъл още ни на едного от тях Дух Светий, но само бяха кръстени в името Исус Христово.)
17. Тогаз възлагаха ръце на тях, и приимаха Духа Светаго.
18. А като видя Симон че с възлагането на апостолските ръце се даваше Светий Дух, принесе им сребро
19. и казваше: Дайте и на мене тази власт щото върх когото възложа ръце да приима Духа Светаго.
20. А Петър му рече: Среброто ти с тебе наедно в погибел да бъде защото си възмнял че дарът Божий със сребро се придобива.
21. Ти нямаш част нито дял в това, защото сърдцето ти не е право пред Бога.
22. За то покай се от тази твоя злоба, и моли се Богу дано би ти се простил този на сърдцето ти помисъл;
23. понеже те гледам че си в жлъчка на горест и свръзка на неправда.
24. А отговори Симон и рече: Молете се вие за мене на Господа да ме не постигне ни едно от тия що рекохте.
25. Те прочее като засвидетелствуваха и говориха словото Господне върнаха се в Ерусалим, и на много Самарийски села проповядваха евангелието.
26. А ангел Господен говори на Филипа и рече: Стани и иди към пладне, в пътя който слязва от Ерусалим в град Газа: той е пуст.
27. И стана и отиде. И, ето, человек от Етиопия, скопец, велможа на Кандакия Етиопската царица, който беше над всичката нейна хазна, той бе дошел в Ерусалим да се поклони;
28. и на връщане, като седеше на колесницата си, четеше пророка Исая.
29. А Духът рече Филипу: Пристъпи и прилепи се до тази колесница.
30. И притече Филип и го чу като прочиташе пророка Исая и рече: Разумяваш ли това което четеш?
31. А той рече: И как бих можал да разумея ако ме не настави някой? И покани Филипа да възлезе и да седне с него.
32. А мястото на писанието което прочиташе беше това: "Заведоха го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози който го стриже, така не отваря устата си.
33. В неговото унижение отне му се съдбата; а рода му кой ще изкаже? защото се взема животът му от земята."
34. И отговори скопецът и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът: за себе си ли, или за другиго някого?
35. А Филип отвори уста, и начна от това писание та му благовести Исуса.
36. И като вървяха в пътя дойдоха на една вода; и казва скопецът: Ето вода: що ме възпира да се не кръстя?
37. И Филип рече: Ако вярваш от все сърдце, можеш. А той отговори и рече: Вярвам че Исус Христос е Син Божий.
38. И заповяда де се спре колесницата; и слязоха и двамата на водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
39. А когато излязоха из водата Дух Господен грабна Филипа; и не го видя вече скопецът, но отхождаше на пътя си радостен.
40. А Филип се намери в Азот; и като прехождаше проповядваше евангелието по всичките градове докле дойде в Кесария.
| 
