1. А Савел, като дишаше още устрашаване и убийство върх учениците Господни, отиде при първосвещеника,
2. и поиска от него писма до съборищата в Дамаск, че ако би да намери някои от този път, мъже и жени, да ги докара вързани в Ерусалим.
3. И на отиване когато наближаваше Дамаск внезапно блесна около него светлина от небето.
4. И като падна той на земята, чу глас който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш?
5. А той рече: Кой си ти, Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус когото ти гониш: не ти е лесно да риташ срещу остен.
6. А той разтреперан и смаян рече: Господи, що искаш да сторя? И Господ му рече: Стани и влез в града, и ще ти се каже що трябва да правиш.
7. А мъжете които го придружаваха, като чуеха гласа а не виждаха никого, стояха като вцепени.
8. И стана Савел от земята, и с отворени очи не виждаше никого; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.
9. И три дни мина без да види, и не яде нито пи.
10. А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и рече му Господ във видение: Анание. А той рече: Ето ме, Господи.
11. И Господ му рече: Стани та иди на улицата която се казва Права, и попитай в дома на Юда за някого си на име Савел, Тарсянин; защото, ето, се моли;
12. и видя във видение едного человека на име Анания че влезе и тури ръка на него за да прогледа.
13. И отговори Анания: Господи, чух от мнозина за тогоз человека колко злини е сторил на твоите светии в Ерусалим.
14. И тука има власт от пръвосвещенниците да върже всички които призовават твоето име.
15. А Господ му рече: Иди, защото съсъд избран ми е той да носи моето име пред народи и царе, и пред синовете Израилеви;
16. защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми.
17. И отиде Анания и влезе в къщата; и като възложи ръце на него рече: Савле брате, Господ Исус който ти се яви на пътя по който ти идеше проводи ме за да прогледаш и да се изпълниш с Духа Светаго.
18. И тоз час паднаха от очите му като люспи, и тутакси прогледа; и стана та се кръсти;
19. а като похапна доби сила. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск.
20. И от тоз час проповядваше по съборищата Христа че той е Синът Божий.
21. И всички които го чуеха дивеха се и казваха: Не е ли този който погубваше в Ерусалим тези които призоваваха това име, и тука за това бе дошел да ги закара вързани при първосвещениците.
22. А Савел се укрепяваше повече, и надпираше Юдеите които живееха в Дамаск като доказваше че този е Христос.
23. И когато се минаха няколко дни, наговориха се Юдеите да го убият;
24. И това тяхно наговаряне стана известно на Савла; и вардеха портите деня и нощя за да го убият.
25. Но учениците го взеха през нощ и го спуснаха през стената с кошче.
26. И като дойде Савел в Ерусалим стараеше се да се придружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не вярваха че е ученик.
27. А Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как е видял Господа в пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск е проповядвал с дързновение в името Исусово.
28. И вхождаше и изхождаше с тях в Ерусалим, и дързновено проповядваше в името на Господа Исуса.
29. И говореше и препираше се с Елинистите; а те гледаха да го убият.
30. Това като разумяха братята заведоха го в Кесария и отпратиха го в Тарс.
31. И тогаз по всичка Юдея и Галилея и Самария църквите имаха мир и назидаваха се, и, като ходеха в страх Господен и с утешението на Светаго Духа, умножаваха се.
32. И стана, когато Петър обхождаше всичките, да слезе и до светиите които живееха в Лида.
33. И намери там някого человека на име Еней който беше разслабен, и от осем години все лежеше на постелка.
34. И рече му Петър: Енее, изцелява те Исус Христос; стани и постели си сам си. И тоз час стана.
35. И видяха го всички които живееха в Лида и в Сарон, които се обърнаха към Господа.
36. А в Иопия имаше някоя ученица на име Тавита, (което изтълкувано ще рече, Сърна:) тя бе изпълнена с добри дела и с милостини които правеше.
37. И случи се през тез дни тя да се поболи и да умре; и като я окъпаха туриха я в горница.
38. И понеже Лида беше близу до Иопия, учениците като чуха че Петър е там проводиха до него двама человеци, и молеха го да се не облени да дойде до тях.
39. И стана Петър и отиде с тях; и щом дойде, изведоха го в горницата; и представиха се пред него всичките вдовици та плачеха, и показваха му ризи и дрехи които им правеше Сърна когато бе с тях.
40. А Петър изпрати на вън всичките, и коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. А тя отвори очите си, и като видя Петра седна.
41. А той й подаде ръка и я изправи; повика после светиите и вдовиците и представи я пред тях жива.
42. И това стана известно по всичка Иопия; и мнозина повярваха в Господа.
43. А Петър преседя доволно време в Иопия у някого си Симона усмаря.
| 
