1. И като видяха людете че се забави Мойсей да слезе от гората, събраха се людете върх Аарона и говориха му: Стани та ни направи богове които да ходят пред нас; защото този Мойсей, человекът който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.
2. И рече им Аарон: Извадете златните обеци които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.
3. И всичките люде извадиха златните обеци които бяха на ушите им, и принесоха ги Аарону.
4. И като взе от ръцете им, даде му образ в матка, и направи го излеяно теле; и те рекоха: О Израилю, тези са твоите богове които те изведоха от Египетската земя.
5. И това като видя Аарон, съгради олтар пред него; и провъзгласи Аарон и рече: Утре е праздник Господу.
6. И станаха рано на утрешния ден та пожъртвуваха всесъжение, и принесоха примирителни приношения: после седнаха людете да ядат и да пият, и станаха да играят.
7. Тогаз рече Господ Мойсею: Иди, слез; защото се развратиха твоите люде които си извел из Египетската земя.
8. Скоро се уклониха от пътя който им съм заповядал: направиха си излеяно теле, и поклониха му се, и пожъртвуваха му, и рекоха: О Израилю, тези са твоите богове които те изведоха из Египетската земя.
9. Рече пак Господ Мойсею: Видях тези люде, и, ето, жестоковийни люде са:
10. сега прочее остави ме, и ще се разпали гневът ми против тях, и ще ги изтребя; и ще те направя да станеш народ голям.
11. А Мойсей се помоли на Иеова Бога своего и рече: Защо, Господи, се разпаля гневът ти против твоите люде които си извел из Египетската земя с голяма сила и крепка ръка?
12. Защо да говорят Египтяните и да рекат: За зло ги изведе, да ги измори в горите, и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпалението на гнева си, и разкай се за злото което си рекъл да направиш на людете си.
13. Помни Авраама, Исаака, и Израиля, твоите раби, на които си се клел в себе си, и рекъл си им: Ще умножа семето ви както звездите на небето; и всичка таз земя за която говорих ще дам на семето ви, и ще я наследят за всякога.
14. Тогаз се разкая Господ за злото което бе рекъл да направи на людете си.
15. Тогаз Мойсей се обърна и слезе от гората; и двете плочи на свидетелството бяха в ръцете му, плочи написани от двете страни: от едната страна и от другата бяха написани.
16. И плочите бяха дело Божие; и написанието беше написание Божие начертано на плочите.
17. И като чу Исус гласа на людете които викаха, рече на Мойсея: Ратен глас има в стана.
18. А той рече: Не е глас от вик за победа, нито глас от вик за бягане, но глас на пеяне чувам аз.
19. И като приближи при стана, видя телето и ликуванията; и разпали се гневът Мойсеев, и хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под гората.
20. Взе тогаз телето което бяха направили, и изгори го в огъня, и стри го доде стана тънък прах, и разпръсна го по водата, и напои Израилевите синове.
21. И рече Мойсей Аарону: Що ти сториха тези люде, та си навел на тях грях голям?
22. И рече Аарон: Да се не разпаля гневът на господаря ми: ти знаеш людете че клонят на зло.
23. Защото ми рекоха: Направи ни богове които да ходят пред нас, защото този Мойсей, человекът който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.
24. И рекох им: Който има злато нека го снеме от себе си: и дадоха ми го. Тогаз го хвърлих в огъня, и излезе това теле.
25. И като видя Мойсей людете че бяха в разкошество, (защотото Аарон беше ги оставил в разкошество за посрамение между неприятелите им,)
26. застана Мойсей при вратата на стана и рече: Който е Господен нека дойде към мене. И събраха се при него всичките Левиеви синове.
27. И рече им: Така говори Господ Бог Израилев: Турете всеки меча си на бедрото си: преминете от врата до врата през стана, и върнете се, и убийте всеки брата си, и всеки приятеля си, и всеки ближния си.
28. И направиха Левиевите синове според Мойсеевото слово; и паднаха в този ден от людете около три тисящи мъже.
29. Защото рече Мойсей: посветете себе си днес Господу, всеки против сина си, и всеки против брата си, за да ви се даде днес благословение.
30. И на утрешния ден рече Мойсей на людете: Вие сте направили голям грях; но сега ще възляза към Господа: дано бих го умилостивил за греха ви.
31. И върна се Мойсей при Господа и рече: Уви! тези люде сториха голям грях че направиха за себе си златни богове.
32. Но сега, ако щеш, прости греха им; ако ли не, моля се, заличи ме от твоята книга която си написал.
33. И Господ рече Мойсею: Който съгреши пред мене, него ще залича от моята книга.
34. А ти сега иди та води людете където съм ти рекъл: ето, ангелът ми ще ходи пред тебе; но в деня на посещението ми ще носят греха им върх тях.
35. И порази Господ людете, защото направиха телето което Аарон направи.
| 
