1. И рече Господ Мойсею: Иди, възлез от тук, ти и людете които си извел из Египетската земя, в земята за която се клех на Авраама, на Исаака, и на Якова, и рекох: На семето ти ще я дам;
2. и ще проводя пред тебе ангел, и ще изпъдя Хананея, Аморея, и Хетея, и Ферезея, Евея, и Иевусея;
3. и ще ви заведа в земя дето тече мляко и мед; понеже аз няма да възляза помежду ви, (защото сте жестоковийни люде,) да не би да ви довърша на пътя.
4. И когато чуха людете това лошо известие, плакаха горко; и никой не тури на себе си украшенията си.
5. Защото Господ рече Мойсею: Кажи на Израилевите синове: Вие сте жестоковийни люде: една минута ако да възляза помежду ви, ще ви довърша; а сега снемете украшенията си от вас, да видя какво ще правя с вас.
6. И Израилевите синове махнаха украшенията си при гората Хорив.
7. Тогаз взе Мойсей скинията и постави я вън от стана, далеч от стана, и нарече я Скиния на Събранието; и всеки който търсеше Господа излизаше при скинията на събранието която беше вън от стана.
8. И когато излизаше Мойсей към скинията, всичките люде ставаха та стоеха, всеки при вратата на шатъра си, и гледаха след Мойсея доде влезе в скинията.
9. И когато влезеше Мойсей в скинията, слизаше облачний стълп и заставаше на вратата на скинията; и говореше Господ с Мойсея.
10. И гледаха всичките люде стълпа облачен който стоеше на скинията на вратата, и ставаха всичките люде, всеки на вратата на шатъра си, та се кланяха.
11. И говореше Господ Мойсею лице с лице, както говори человек с приятеля си. И вращаше се Мойсей в стана; а слугата му младият, Исус син Навиев, не се отдалечаваше от скинията.
12. И рече Мойсей Господу: Виж, ти ми казваш: Изведи тез люде; но не си ми явил кого ще проводиш с мене; и ти ми рече: Тебе зная по име; още си намерил и благодат пред мене.
13. А сега, ако съм намерил благодат пред тебе, покажи ми, моля ти се, пътя си за да те позная, да намеря благодат пред тебе; и виж, този народ твои люде са.
14. И той рече: Моето присътствие ще дойде с тебе, и аз ще те успокоя.
15. И рече му: Ако твоето присътствие не дойде с мене, не ни извождай от тук.
16. Защото как ще се познае сега че съм намерил благодат пред тебе, аз и твоите люде? не ли чрез твоето дохождане с нас? Така ще се отличим, аз и людете твои, от всичките люде които са по лицето на земята.
17. И рече Господ Мойсею: И това което си рекъл ще сторя; защото си намерил благодат пред мене, и зная те по име.
18. И рече: Покажи ми, моля, славата си.
19. И той рече: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката моя благост, и ще провъзглася името Иеова пред тебе, и ще помилвам когото ще помилвам, и ще пожаля когото ще пожаля.
20. И рече: Не можеш да видиш лицето ми; защото человек не може да ме види и да остане жив.
21. И рече Господ: Ето място при мене, и ще застанеш на канарата;
22. и когато минува славата ми, ще те поставя в пукнотината на канарата, и ще те прекрия с ръката си доде премина;
23. и ще вдигна ръката си, и ще видиш заднините ми; но лицето ми няма да се види.
| 
