1. И пак започна да учи край морето: и събра се при него народ много, така щото той влезе в ладията и седеше на морето; а всичкият народ беше на земята по край морето.
2. И учеше ги много със притчи, и говореше им в поучението си:
3. Слушайте. Ето, излезе сеятелът да сее.
4. И когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците небесни и озобаха го.
5. Друго падна на каменито място дето нямаше много пръст, и заскоро изникна, защото нямаше дълбина от земя;
6. но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже нямаше корен, изсъхна.
7. И друго падна в трънете, и обрастоха трънете и заглушиха го, и не даде плод.
8. И друго падна на добрата земя, и даваше плод, който възлязваше и възрастваше, и принесе едно тридесет, и друго шестдесет, а друго сто.
9. И казваше им: Който има уши да слуша, нека слуша.
10. И когато остана насаме, онези които бяха около него с дванадесетте, попитаха го за притчата.
11. И казваше им: Вам се даде да познаете тайната на царството Божие, а на онези външните, всичкото бива в притчи;
12. за да гледат гледаще, и да не видят; и да чуят чуеще, и да не разумеят; да не би да се обърнат и да им се простят греховете.
13. И казва им: Не знаете ли тази притча? а как ще разумеете всичките притчи?
14. Сеятелът, словото сее.
15. А посеяното край пътят са тези в които се сее словото; но при които, като чуят, тутакси идва Сатана, и отнема словото всеяното в сърдцата им.
16. Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат;
17. нямат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват.
18. И в трънете посеяното са тези, които слушат словото;
19. и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлязват, заглушават словото, и безплодно бива.
20. А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто.
21. И казваше им: За това ли се внося свещ, да я турят под шиника или под одъра? Да ли не за това, да я поставят на светилника?
22. Защото няма нещо тайно, което да се не яви; нито е било нещо потаено, което да не излезе на яве.
23. Който има уши да слуша, нека слуша.
24. И казваше им: Внимавайте на това което слушате: с която мярка мерите, ще ви се възмери; и вам които слушате ще ви бъде придатък.
25. Защото който има, ще му се даде; а който няма, и онова което има ще му се отнеме.
26. И казваше: Така е царството Божие, както кога человек хвърли семето в земята;
27. и спи и разбужда се нощя и деня; и семето никне и расте, както той не знае.
28. Защото земята от самосебе си произвожда, първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класа.
29. И когато узрее плодът, тоз час изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30. Още казваше: На що да уподобим царството Божие? или с кое сравнение да го сравним?
31. Подобно е на зърно синапово което, кога се посее в земята, най-малко е от всичките семена, които са на земята;
32. а когато се посее, израства, и бива по-голямо от всичките злакове, и прави клони големи, така щото под неговата сянка могат птиците небесни да превитават.
33. И с много таквизи притчи говореше тям словото, както можеха да слушат.
34. А без притча им не говореше; но на особно тълкуваше всичко на учениците си.
35. И казва им в този ден когато се свечери: Да минем отвъд.
36. И като оставиха народът, вземат него, както бе в ладията; имаше още и други ладии с него.
37. И дига се голяма буря ветрена; и вълните се вливаха в ладията, така щото тя вече се пълнеше с вода.
38. И той беше на кърмата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю, не те ли е грижа че погинваме?
39. И стана та запрети на вятъра, и рече на морето: Мълчи! умири се! И престана вятърът, и стана тишина голяма.
40. И рече им: Защо сте така страхливи? Как нямате вяра?
41. И убояха се с голям страх, и казваха си един другиму: Кой е прочее този, че и вятърът и морето му се покоряват?
| 
