1. И минаха отвъд морето, в страната Гадаринска.
2. И щом излезе из ладията, тоз час го срещна един человек от гробищата, с дух нечист,
3. който имаше жилището си в гробищата, и никой не можеше да го върже нито с вериги;
4. защото много пъти бяха го вързали с окови и с вериги, и покъсал бе веригите, и оковите бе строшил; и никой не беше в сила да го укроти.
5. И винаги, нощя и деня, беше по горите и в гробищата, и викаше и изпресичаше себе си с камене.
6. А като видя Исуса от далеч, притече и поклони му се,
7. и извика с глас голям и рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога вишнаго? Заклевам те в Бога, недей ме мъчи.
8. (Защото му казваше: Излез из человека, душе нечисти.)
9. И попита го: Как ти е името? И отговори и рече: Легеон ми е името; защото сме мнозина.
10. И моли му се много, да ги не отпраща навън от тази земя.
11. А там при гората имаше стадо голямо от свине та пасеше;
12. И помолиха му се всичките бесове и казваха: Проводи ни в свинете, да влезем в тях;
13. И Исус тутакси даде им воля. И излезнаха нечистите духове та влязоха в свинете; и устръми се стадото през стръмнината в морето, (те бяха до две хиляди,) и се издавиха в морето.
14. А онези които пасяха свинете побягнаха та известиха в града и селата. И жителите излязоха да видят какво е станало.
15. И идват при Исуса, и виждат бесният в когото беше легеонът че седи и облечен и смислен; и убояха се.
16. И приказаха им онези които видяха, как бе работата на бесния, и за свинете.
17. И начнаха да му се молят да си отиде от техните предели.
18. И когато влезе в ладията, молеше му се този що бе от напред бесен да бъде с него заедно.
19. Исус обаче му не допусна, но казва му: Иди си у дома си при домашните си, и извести им това, що ти стори Господ и те помилва.
20. И тръгна, и начена да проповядва в Декапол това що му стори Исус; и всичките се чудеха.
21. И като премина пак Исус в ладията отвъде, събра се при него народ много; и той беше край морето.
22. И ето, идва един от началниците на съборището, на име Яир, и като го виде, падна на нозете му;
23. И молеше му се много и казваше: Дъщеря ми душа бере; да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да се избави и ще живее.
24. И отиде с него; и следваха го народ много, и притискаха го.
25. И една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години,
26. и от много лекари беше много пострадала, още беше издала и всичкото си имане, без да види никаква полза, но повече на зле бе пристигнала,
27. като чу за Исуса, дойде между народа из отзад, и допря се до дрехата му.
28. защото казваше: Ако се допра само до дрехата му, ще изцелея.
29. И на часа пресекна се течението на кръвта й, и усети в тялото си че изцеле от болестта.
30. И тутакси Исус като позна в себе си че излезе от него сила, обърна се към народа и казваше: Кой се допря до дрехите ми?
31. И казваха учениците му: Видиш народът че те притиска и казваш: Кой се допря до мене?
32. И обзираше се да види тази която бе сторила това.
33. А жената уплашена и разтреперана, като знаеше това което стана с нея, дойде и припадна му, и каза му всичката истина.
34. А той й рече: Дъщи, твоята вяра те изцели: иди си с миром, и здрава бъди от болестта си.
35. Когато той още говореше, идват от началника на съборището, и казват: Дъщеря ти умря; що задаваш вече труд на учителя?
36. А Исус, щом чу думата която говореха, казва на началника на съборището: Не бой се, само вярвай.
37. И не остави никого да го придружи, тъкмо Петра и Якова и Иоана брата Яковов.
38. И идва в дома на началника на съборището, и вижда мълва че плачеха и пищяха много.
39. И като влезе казва им: Защо се мълвите и плачете? Детето не е умряло, но спи.
40. И присмиваха му се. А той като изпъди всичките, взема на детето баща му и майка му и онези които бяха с него, и влязва дето лежеше детето.
41. И като хвана детето за ръка, казва му: Талита, куми; което изтълкувано ще рече: Момиче, теб казвам: Стани.
42. И тутакси момичето стана и ходеше, защото беше на дванадесет години; и смаяха се твърде много.
43. И много им заръча никой да не научи това; и рече да и дадат да яде.
| 
