1. И излезе от там, и дойде в отечеството си; и следваха го учениците му.
2. И като дойде събота, начна да учи в съборището; и мнозина от слушателите удивяваха се, и думаха: От къде на тогози това? и коя е дадената нему мъдрост, че и таквизи чудеса биват от ръцете му?
3. Не е ли този дърводелецът, синът Мариин, и брат на Якова и на Иосия и на Юда и на Симона? и не са ли сестрите му тука у нас? И съблазняваха се в него.
4. И казваше им Исус: Няма пророк без почест освен в отечеството си и между роднините и в дома си.
5. И не можеше там никое чудо да стори, тъкмо що на малцина болни като положи ръце изцели ги.
6. И чудеше се за тяхното неверство. И обхождаше селата наоколо та поучаваше.
7. И призва дванадесетте, и начна да ги изпраща по двама по двама; и даваше им власт над нечистите духове.
8. И заповяда им да не носят нищо на път, освен една тояга; нито тържик, нито хляб, нито пари в пояс;
9. но да са с проста обувка; и да не се обличат в две дрехи.
10. И казваше им: В която къща влезете, там пребъдвайте до когато излезете от там.
11. И които не ви приимат, нито ви послушат, като излязвате от там, отърсете праха из под нозете си за свидетелство тям. Истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на Содом или на Гомор в ден съдний нежели на онзи град.
12. И те излязоха и проповядваха покаяние.
13. И изпъждаха много бесове; и много болни помазваха с масло, и ги изцеляваха.
14. И чу цар Ирод, (защото явно стана неговото име,) и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, и за това действуват силите чрез него.
15. Други казваха, че е Илия; други пък казваха, че е пророк, или като един от пророците.
16. Но като чу Ирод рече: Този е Иоан, когото аз посякох; той е възкръснал от мъртвите.
17. Защото този Ирод проводи та улови Иоана, и върза го в тъмницата, заради Иродиада, жената на брата си Филипа, понеже беше я взел за жена.
18. Защото Иоан казуваше на Ирода: Не ти е простено да имаш братовата си жена.
19. А Иродиада го ненавиждаше, и искаше да го убие, но не можеше.
20. Защото Ирод се боеше от Иоан, като го знаеше че е человек праведен и свет; и припазваше го, и правеше много работи, като го слушаше, и с благодарение го слушаше.
21. И когато настана удобен ден, в който Ирод за денят на рождението си правеше вечеря на големците си и на тисящниците и на старейшините Галилейски,
22. и влезе дъщерята на тази Иродиада и поигра и угоди на Ирода и на седещите с него, рече царят на момичето: Искай ми каквото щеш, и ще ти дам.
23. И закле й се: Ще ти дам каквото ми поискаш, даже до половината от царството ми.
24. А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? и тя рече: Главата на Иоана Кръстителя.
25. И той час влезна набързо при царят, та поиска и рече: Искам да ми дадеш сега тутакси главата на Иоана Кръстителя на блюдо.
26. И царят ако и да се оскърби много, поради клетвите обаче и зарад седящите с него, не рачи да отхвърли просбата й.
27. И тутакси проводи царят един оръжник, и заповяда да донесат главата му, и той отиде та го посече в тъмницата,
28. и донесе главата му на блюдо, и даде я на момичето; и момичето я даде на майка си.
29. И като чуха учениците му, дойдоха и дигнаха трупа му, и положиха го в гроб.
30. И събраха се апостолите при Исуса та му известиха всичко, и колкото направиха и колкото поучиха.
31. И рече им: Дойдете вие сами на страна в пусто място, и починете си малко; защото бяха мнозина, които идеха и отиваха, и нито да ядат имаха време.
32. И отиваха в пусто място с ладията на страна.
33. И видя ги народът като отхождаха и мнозина го познаха; и стекоха се там пеши от всичките градове, и пристигнаха преди тях, и събраха се при него.
34. И като излезе Исус видя много народ, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямаха пастир; и начена да ги поучава много.
35. И понеже беше вече станало късно, пристъпиха при него учениците му, и казваха: Мястото е пусто, и късно е вече:
36. разпусни ги, да идат по околните колиби и села, и да си купят хляб; защото нямат що да ядат.
37. А той отговори и рече им: Дайте им вие да ядат. И казват му: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?
38. А той им казва: Колко хляба имате? Идете та вижте. И като узнаха казват: Пет, и две риби.
39. И повеле им да турят всичките да насядат по зелената трева на трапези на трапези.
40. И насядаха на лехи на лехи, по сто и по петдесет.
41. И като взе петте хляба и двете риби, погледна на небето и благослови, и преломи хлябовете, и даваше на учениците си да наслагат от преде им; и двете риби раздели на всичките.
42. И ядоха всички и наситиха се.
43. И дигнаха от укрухите дванадесет коша пълни, и от рибите.
44. А онези които ядоха хлябовете бяха около пет хиляди мъже.
45. И тутакси понуди учениците си да влязат в ладията, и да идат преди него отвъд към Витсаида, докле разпусне той народът.
46. И като ги разпусна, отиде на гората да се помоли.
47. И когато се свечери, ладията беше в сред морето, и той сам си на земята.
48. И видя ги че се мъчат в гребане с лопатите; защото им беше вятърът противен; и около четвъртата стража на нощта тръгва към тях като вървеше по морето, и искаше да ги измине.
49. А те като го видяха че ходи по морето, възмняха че е призрак, и извикаха;
50. защото го всички видяха и смутиха се. И тутакси проговори с тях, и казва им: Дързайте! аз съм, не бойте се!
51. И възлезе при тях на ладията, и утихна вятърът. И ужасяваха се в себе си твърде много и чудеха се.
52. Защото не разумяха поради хлябовете, понеже сърцето им бе затвърдело.
53. И преминаха та дойдоха в земята Генисаретска и се извезоха на пристанището.
54. И когато излязоха от ладията, тутакси го познаха,
55. и завтекоха се по всичките онези околни места, и наченаха да носят на одрове болните там дето чуваха че е.
56. И дето влязваше в паланки или в градове или в села, туряха по пазаря болните, и молеха му се да се допрат поне до полите на дрехите му; и колкото се допираха, изцеляваха се.
| 
