1. (по Слав. 76)\blgpar Първому Певцу, за Иедутуна,\blgpar Псалом Асафов.\blgpar Гласът ми е към Бога и викам:\blgpar Гласът ми е към Бога; и ще ме послуша.
2. В деня на скърбта си потърсих Господа,\blgpar Простирах нощя ръцете си и не преставах:\blgpar Душата ми не рачеше да се утеши.
3. Напомних си за Бога, и смутих се:\blgpar Размислих се, и омалня духът ми. (Села.)
4. Удържал си очите ми в неспане:\blgpar Смаях се и не могох да продумам.
5. Размислих древните дни.\blgpar Годините на ветхите времена.
6. Напомням си за песента си ноще;\blgpar Размишлявам в сърдцето си,\blgpar И духът ми изпитва
7. Да ли ще негодува Господ вечно?\blgpar И не ще ли да е вече милостив?
8. Да ли престана милостта му за всегда?\blgpar Пресече ли се словото му в род и род?
9. Да ли забрави да помилва Бог?\blgpar Или в гнева си затвори своите щедроти? (Села.)
10. Тогаз рекох: Немощ е за мене това,\blgpar Да се изменява десницата на Вишния.
11. Ще помня делата Господни;\blgpar Ей, ще помня първите твои чудеса;
12. И ще се поучавам въ всичките твои дела,\blgpar И за деянията ти ще размишлявам.
13. Боже, в светост е пътят ти:\blgpar Кой е Бог велик както наший Бог?
14. Ти си Бог който правиш чудеса:\blgpar Явил си между народите силата си.
15. Избавил си с мишцата си людете си,\blgpar Синовете Яковови и Иосифови, (Села.)
16. Видяха те водите, Боже:\blgpar Видяха те водите и се уплашиха:\blgpar Разтрепераха се и бездните.
17. Облаците изляха вода като порой:\blgpar Глас дадоха небесата,\blgpar И стрелите ти прелетяха.
18. Гласът на гърма ти бе в кръга небесен.\blgpar Осветиха светкавиците вселенната.\blgpar Потресе се и трепетна стана земята.
19. През морето е пътят ти,\blgpar И стъпките ти през много води,\blgpar И следите ти не се познават.
20. Водил си като овци людете си\blgpar С ръката Моисеева и Ааронова.
| 
