1. (по Слав. 77)\blgpar Масхил Асафов\blgpar Слушайте, люде мои, закона ми.\blgpar Приклонете ушите си към словата на устата ми.
2. Ще отворя устата си в притчи:\blgpar Ще произнеса гадания от древността,
3. Които чухме и познахме,\blgpar И нашите отци казаха нам.
4. Не ще да ги укрием от чадата им в идещия род,\blgpar Като повествуваме хвалите на Господа,\blgpar Неговата сила, и чудесата му които направи.
5. И постави свидетелство в Якова,\blgpar И закон положи в Израиля,\blgpar Които заповяда на отците ни\blgpar Да ги известят на чадата си,
6. За да ги знае идещият род,\blgpar Синовете, които ще се родят,\blgpar Да се въздигнат те и да приказват на чадата си;
7. За да положат надеждата си на Бога,\blgpar И да не забравят делата Божии,\blgpar Но да пазят неговите заповеди,
8. И да не станат като отците си,\blgpar Род развратен и непокорлив,\blgpar Род, който не упази сърдцето си право.\blgpar И духът му не биде верен Богу.
9. Ефремовите синове, оръжени с лъкове,\blgpar Върнаха се назад в деня на боя.
10. Не упазиха завета Божий,\blgpar И в закона му не рачиха да ходят.
11. А забравиха неговите дела\blgpar И чудесата му които им показа.
12. Пред отците им направи чудеса\blgpar В Египетската земя, на полето Танис.
13. Раздвои морето и ги проведе;\blgpar И направи водите да стоят като грамада.
14. И води ги дене с облак,\blgpar И всичката нощ с огнена виделина.
15. Разцепи камене в пустинята,\blgpar И ги напои като от големи бездни.
16. И изведе струи из камика,\blgpar И низведе води като реки.
17. Но те приложиха да му съгрешават още,\blgpar И огорчиха Вишнаго в безводното място.
18. И изкусиха Бога в сърдцето си,\blgpar Понеже искаха ястие според охотата си.
19. Говориха против Бога и рекоха:\blgpar Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20. Ето, удари камика, и потекоха води,\blgpar И потоци се наводниха:\blgpar Може ли и хляб да даде?\blgpar Или да приготви месо за людете си?
21. За то чу Господ и се разгневи;\blgpar И огън се запали против Якова,\blgpar А още и гняв възлезе против Израиля;
22. Защото не повярваха Бога,\blgpar Нито уповаха на спасението негово,
23. Като заповяда на облаците от горе,\blgpar И отвори небесните двери,
24. Та им одъжди манна да ядат,\blgpar И даде им небесно жито,
25. Хляб ангелски яде человек:\blgpar Проводи им храна до ситост.
26. Подигна ... небето източен вятър,\blgpar И със силата си докара южния вятър;
27. И одъжди върху тях месо като прах,\blgpar И птици крилати като морския пясък,
28. И направи ги да паднат всред стана им,\blgpar Около жилищата им.
29. И ядоха и се наситиха твърде много;\blgpar И принесе им което желаеха.
30. Не бяха се отстранили от желанието си:\blgpar Ястието им беше още в устата им,
31. И гняв Божий ги възлезе на тях,\blgpar И уби по-тлъстите от тях,\blgpar И избраните Израилеви свали.
32. При всичко това, още съгрешиха,\blgpar И на чудесата му не повярваха.
33. За то изнури дните им в суета,\blgpar И годините им в смущение.
34. Когато ги умъртвяваше, тогаз го търсеха,\blgpar И обращаха се и търсеха Бога на ранина.
35. И напомниха си че Бог им беше твърдиня,\blgpar И Бог Вишний избавител техен.
36. Но с устата си го ласкаеха,\blgpar И с езика си го лъжеха;
37. А сърдцето им не бе право с него,\blgpar Нито бяха верни на завета му.
38. Но той като щедър\blgpar Прости беззаконието им да ги не погуби:\blgpar Много пъти удържа гнева си,\blgpar И не подигна всичката си ярост:
39. И помена че бяха плът,\blgpar Вятър който прехожда и не се връща.
40. Колко пъти го огорчиха в пустинята,\blgpar Прогневиха го в безводната земя,
41. И се върнаха и изкушаваха Бога,\blgpar И Светия Израилев раздражаваха!
42. Не поменаха силата на ръката му,\blgpar Деня в който ги избави от неприятеля,
43. Като показа в Египет знаменията си,\blgpar И чудесата си на полето Танис.
44. И претвори в кръв реките им,\blgpar И струите им, за да не пият.
45. Проводи върх тях песии мухи, и ги изпоядоха,\blgpar И жаби, и ги изпогубиха.
46. И предаде плодовете им на прузи,\blgpar И трудовете им на скакалци.
47. Порази с град лозята им,\blgpar И черниците им съ слана.
48. И предаде на град скотовете им,\blgpar И стадата им на молнии.
49. Проводи върх тях пламенния си гняв,\blgpar Негодуване, и ярост, и скърб,\blgpar Проваждане на зли ангели.
50. Отвори път на гнева си:\blgpar Не пощади от смърт душата им.\blgpar И предаде на мор живота им.
51. И порази всеки първороден в Египет,\blgpar Начатък на силата им в жилищата на Хама.
52. И дигна людете си като овци,\blgpar И заведе ги като стадо в пустинята.
53. И води ги безопасно, и не се уплашиха:\blgpar А неприятелите им покри морето.
54. И въведе ги в предела на светостта си,\blgpar В гората която придоби десницата му.
55. И изгони от лицето им езичниците,\blgpar И раздели ги наследие с въже,\blgpar И в къщите им насели Израилевите племена.
56. Но изкусиха и огорчиха Бога Вишнаго,\blgpar И не упазиха уставите му.
57. И върнаха се назад, и докараха се неверно както бащите им:\blgpar Изметнаха се като неверен лък.
58. И го разгневиха с високите си места,\blgpar И с истуканите си го подигнаха на ревнувание.
59. чу Бог и разяри се,\blgpar И много се погнуси от Израиля:
60. И напусна Силомската скиния\blgpar Дето беше се населил между человеците;
61. И предаде на плен силата си,\blgpar И славата си в неприятелска ръка;
62. И предаде на меч народа си,\blgpar И разяри се на наследието си.
63. Момците им пояде огън,\blgpar И девиците им не жалеха:
64. Свещениците им паднаха от нож,\blgpar И вдовиците им не плакаха.
65. Тогаз се събуди Господ като от сън;\blgpar Като силен мъж който изтрезва от вино:
66. И порази неприятелите си из отзад:\blgpar Посрамване вечно положи върх тях.
67. И отхвърли Иосифовия шатър,\blgpar И племето Ефремово не избра;
68. Но избра Юдиното племе,\blgpar Гората Сион която възлюби.
69. Съгради като възвишения светилището си,\blgpar Като земята която основа въ век.
70. И избра Давида раба си,\blgpar И взе го от кошарите на овците;
71. И от подир доилиците овци го доведе\blgpar За да пасе Якова народа му,\blgpar И Израиля наследието му.
72. И пасе ги според незлобието на сърдцето си,\blgpar И с изкуството на ръцете си ги води.
| 
