Песен на песните, Chapter 7

1. Колко са красни стъпките ти с чехлите, дъщи княжеска!\blgpar Извитието на бедрата ти е подобно на огърлия,\blgpar Дело на ръце художнически.    2. Пъпът ти е чаша обла, неоскудна от подправено вино, -\blgpar Коремът ти житен копен ограден с кринове,    3. Двата ти съсца като две сърнета близнета, -    4. Вратът ти като слонов стълп,-\blgpar Очите ти като водоемите в Есевон\blgpar Към вратата Бат-рабим,-\blgpar Носът ти като спълпът на Ливан\blgpar Който гледа към Дамаск,-    5. Главата ти върху тебе като Кармил,\blgpar И косите на главата ти като багреница:\blgpar Царят е вързан в плетениците ти.    6. Колко си хубава и колки приятна,\blgpar О възлюблена, в нежностите си!    7. Този твой раст прилича на финик,\blgpar И съсците ти на гроздове.    8. Рекох: Ще възляза на финика, ще хвана ветвите му;\blgpar И, ето, съсците ти ще бъдат като граздове на лоза,\blgpar И уханието на носа ти като ябълки,    9. И небцето ти като доброто вино\blgpar Което тече сладко за възлюбления ми,\blgpar И прави да говорят устните на спещите.    10. Аз съм на възлюбления си;\blgpar И неговото желание е към мене.    11. Ела, възлюблений мой, да излезем на полето,\blgpar Да пренощуваме по селата.    12. Да осъмнем в лозята;\blgpar Да видим прозябна ли лозето,\blgpar Отвори ли цвят гроздето,\blgpar И цъвнаха ли наровете:\blgpar Там ще ти дам любовта си.    13. Мандрагорите дадоха ухание;\blgpar И при вратата ни има\blgpar Всякакви плодове угодни, нови и вехти:\blgpar Скрила съм ги за тебе, възлюблени мой.