1. Дано да ми беше ти като брат\blgpar Който е сукал от съсците на майка ми!\blgpar Когато те намирах вън щях да те целуна,\blgpar И не щяха да ме презират.
2. Взела бих те и завела\blgpar В дома на майка си за да ме научиш:\blgpar Напоила бих те с благовонно вино\blgpar И с сок от наровете си.
3. Левицата му била би под главата ми,\blgpar И десницата му пригърнала би ме.
4. Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, да не дигнете нито да събудите любовта ми\blgpar Додето ще.
5. Коя е тая що възлиза от пустинята\blgpar Подпряла се на възлюбления си?\blgpar Аз те събудих под ябълката:\blgpar Там те роди майка ти:\blgpar Там те роди родителката ти
6. Положи ме като печат на сърцето си,\blgpar Като печат на мишцата си,\blgpar Защото любовта е крепка като смъртта,\blgpar Ревнуванието жестоко като ад,\blgpar Святкането му святкане огнено, пламик устремителен.
7. Много вода не може да угаси любовта,\blgpar Нито реки могат да я потопят:\blgpar Ако би дал някой всичкия имот на дома си за любовта,\blgpar Съвсем ще го презрат.
8. Ние имаме малка сестра, и няма съсци:\blgpar Що ще направим на сестра си\blgpar В деня в който стане реч за нея?
9. Ако е стена ще съградим на нея сребърен твърдел;\blgpar И ако е двер, ще я обвържем с кедрови дъски.
10. Аз съм стена, и съсците ми като стълпове:\blgpar Тогаз бях пред очите му като мир намерила.
11. Соломон имаше лозе у Ваалхамон:\blgpar Даде лозето на стражи:\blgpar Всеки трябваше да донесе за плода му тисяща сребърници.
12. Моето лозе е пред мене:\blgpar Тисящата нека са за тебе, Соломоне,\blgpar И двесте за онез които пазят плода му.
13. О ти която седиш в градините,\blgpar Другарите внимават в гласа ти:\blgpar Направи ме да го чуя.
14. Бързай, възлюблени мой,\blgpar И бъди подобен на сърне или на еленче\blgpar Върху ароматските гори.
| 
