2 Коринтяни, Chapter 1

1. Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:    2. Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.    3. Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.    4. Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.    5. Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.    6. Но, ако ни наскърбяват, [това е] за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, [това е] за вашата утеха [[и спасение]], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.    7. И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.    8. Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;    9. даже ние сами [счетохме, че] бяхме приели смъртна присъда в себе си,- за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.    10. И Той ни избави от толкоз [близка] смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,    11. като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради [стореното] на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.    12. Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.    13. Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,    14. (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.    15. С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,    16. като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и [тогава] вие да ме изпратите за Юдея.    17. Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?    18. Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не.    19. Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;    20. понеже в Него е Да [за всичките] Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.    21. А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,    22. Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.    23. Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;    24. защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите [твърди].