2 Коринтяни, Chapter 2

1. Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.    2. Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?    3. И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е [радост] на всички ви.    4. Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.    5. Но ако някой [ме] е наскърбил, не е наскърбил [само] мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).    6. За такъв един доста е наказанието, което му е било [наложено] от повечето [от вас];    7. така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.    8. Затова ви моля да го уверите в любовта [си] към него.    9. Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.    10. А комуто вие прощавате нещо, [прощавам] и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,    11. да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.    12. А когато дойдох в Троада да [проповядвам] Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното [дело],    13. духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.    14. Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.    15. Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.    16. На едните [сме] смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това [дело] кой е способен?    17. [Ние сме], защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.