2 Коринтяни, Chapter 10

1. И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас,-    2. моля ви се, когато съм при вас [да се] не [принудя] да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.    3. Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.    4. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.    5. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.    6. И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.    7. Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме [Христови].    8. Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.    9. [Обаче] нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.    10. Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.    11. Такъв нека има пред вид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива [сме] и на дело, когато сме при вас.    12. Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.    13. А ние няма да се похвалим [с това, което] е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.    14. Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.    15. И не се хвалим [с това, което е] вън от мярката ни, [то ест], с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област [за работа] между вас, и то премного,    16. така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.    17. А който се хвали, с Господа да се хвали.    18. Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.