2 Коринтяни, Chapter 11

1. Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме,    2. защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя [като] чиста девица на Христа.    3. Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви [и отпадне] от простотата и чистотата, която [дължите] на Христа.    4. Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или [ако] получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно [го] търпите.    5. Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!    6. А пък, ако и да [съм] в говоренето прост, в знанието не [съм]; дори ние по всякакъв начин сме ви показали [това] във всичко.    7. Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?    8. Други църкви обрах, като вземах заплата [от тях], за да служа на вас;    9. а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих, и ще се пазя, да не ви отегча.    10. Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в ахайските места.    11. Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!    12. А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина [против мене], та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.    13. Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.    14. И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;    15. тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.    16. Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.    17. (Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая [моя] увереност на хваленето.    18. Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).    19. Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;    20. понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.    21. За [свое] унижение [го] казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой [да се хвали], (в безумие говоря), осмелявам се и аз.    22. Евреи ли са? И аз съм; израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;    23. служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: [бил съм] в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.    24. Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет [удара] без един;    25. три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.    26. Много пъти [съм бил] и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;    27. в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;    28. и, освен [другите] неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.    29. Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?    30. Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.    31. Бог и Отец на Господа Исуса [[Христа]], Който е благословен до века, знае, че не лъжа.    32. (В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск за да ме улови;    33. и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете [му]).